Последният ден на Иисус
И изпрати тозчас Пилат Понтийски вестители до Ирод, наместника на Галилея, да му кажат за бунта.
А Ирод, като разбра, тръгна веднага с четири кохорти подир бунтовниците и като ги настигна, стана голяма битка при град Йопия, и мнозина бяха убити там, други плениха, а останалите се пръснаха.
А Ирод не тръгна да ги гони, а продължи с войската си и като влезе в Ерусалим, нападна тези, що се бяха събрали вътре пред храма.
А Пилат, като видя това, нападна с войниците си и той от другата страна, и така, като видяха, че са обградени отвсякъде, повечето се побояха и се предадоха, а други се биха.
И тези, които се предадоха, римляните после пуснаха да си ходят. А тези, които се биха, се биха смело и много войници убиха, ала накрая загинаха, а Пилат само водачът им Варнава успя да вземе в плен, и като го вързаха, сложиха го в килия.
Но това става на празника, а преди него, в нощта преди Пасхата даде Пилат на Каяфа една дружина от своите войници и с още други негови слуги, като вземат факли и оръжия, тръгват към селото Гетсимания, където Иисус с учениците си щеше да пренощува.
А ние, като не знаехме това, след вечерята, някои се прибраха по домовете си, а други тръгнахме след Иисус и като минахме реката Кедрон, отидохме в Гетсимания.
И Иисус остави Петър и Яков за стражи да пазят, и влезе да се моли, а ние легнахме да спим.
И Иисус като се моли, два пъти отива отвън и два пъти ги вижда, че са заспали и им казва: „Така ли ще пазите?!”
И вторият път е вече полунощ, и докато говорят, виждат, че идват насреща им да ги хванат, с факли и оръжия, и Иуда, като Го посочва, казва: „Този е!”
А Петър и Яков казват: „Учителю, да нападнем ли?” И като вадят мечовете си, Петър ранява едного, но като виждат, че са много, побягват.
И няколко войника се втурват към къщата, ала ние вътре, като чухме що става, побягнахме, кой, успял да се облече, кой не... И виждам аз, че един войник хваща Йоан, що се беше покрил с наметало, а Йоан като се изскубна, избяга гол и в ръцете на войника остана само наметалото...
И така всички се спасихме.
А Иисус остана и Го уловиха.
Връзват Му ръцете и Го закарват при Каяфина, а сутринта Го водят в преторията.
И Пилат Го пита: „Ти ли си Иудейския цар?”
А Иисус му отговаря: „ Други са ти казали това, не аз!”
И Пилат се обърна към Първосвещенника: „Какво да го правя тоя, щом казва, че не е?”
А те му рекоха: „Той казва че е Син Божий и е противник на кесаря и затова трябва да умре!”
И Пилат пак Го пита: Ти ли си Царят на иудеите?”
А Той му отговаря: „Ти така казваш!”
И те пак: „Той дойде от Галилея да бунтува народа!”
И Пилат го изпрати при Ирод, който беше се настанил с войските си на стан пред вратите на града.
А Ирод като Го остави на войниците си да го подиграват и бият, Го връща пак при Пилат.
И Пилат, като излиза, казва на книжниците, на свещенниците и стареите: „Имам двама затворника, обвинени за бунта: единият уби мои войници, а за тогова казвате, че развращава народа, кого да пусна?”
И като посочи Варава, ония рекоха: „Пусни го!”
А като посочи Иисуса, извикаха: „Разпни го!”
А войниците бяха сковали вече кръста и тъкмо по улицата минаваше някакъв човек, и те, като го видяха, че е здрав и силен, хванаха го и сложиха на гърба му кръста, да го носи след Иисус.
И като тръгнаха, садукеите и фарисеите Го хулеха и удряха, а жените и децата плачеха.
И като Го качиха на Голгота, аз бях долу скрит в тълпата заедно с братята ми и с двете ми сестри, предрешен така, че никой да не ме познае, и Го гледах, че се мъчи, и нищо не можех да сторя.
И като умря, Го снеха от кръста и беше се вече стъмнило.
А един от нашите, що идеше тайно на проповедите, донесе плащеница и започна да обвива тялото Му, за да Го погребе наблизо. И двете ми сестри слязоха да помагат, и аз, предрешен като жена, отидох при тях.
И носех нож да убия Пилат, и чаках сгоден момент, ала имаше много войници около него, и като стоях скрит близо до тях, чувах ги що си говорят помежду си.
И един от военноначалниците римски се почуди и запита Пилата: „Защо го даде на тоя да го погребе, а не го остави на лешоядите и кучетата, както винаги правим?!”
А Пилат, като се усмихна лукаво, рече: „Защото днес е техен празник и да не станат още бунтове, и да не ги дразним повече, затова! Ала ето що ще направите: когато се разотиде народа, през нощта, ще дойдете с войниците си и като отворите гроба, вземете тялото му и го хвърлете на кучетата!”
А другият от стотниците каза: „А като дойдат след празника да го помазват и видят, че го няма тялото, нали ще кажат, че е възкръснал и се е възнесъл на небето като другите месии?”
А Ирод, който беше също там, рече: И що от туй? Нека да чакат! За нас е по-добре да чакат спасение от небето и някой друг от там да дойде да ги спаси, отколкото да се бунтуват през ден, и да искат сами да се освободят!”