автор: markoni55

На всички Валентини, Валентиновци и влюбени!

Идно ми и навълентинчену тъквос
чи чак ни мой съ узъптя.
Съде мъ срешни моя къдрукоску
кът лист на вятъра триптя.

Съ спретнъф тъй де по лижерну
чирвисъх тъз гулямата уста
парти ши си правими вичерну
Зарезана барабар със любофта.

Си пудридих пукрифката и свещи.
Зарана пилиту гу гътнах
и тикнах гу фъф фурната - да е гурещу
ракийка изстудих - ай тъй пу глътка.

Пък моичикия тайну съ изниза
с пударък сигур ш`ма изнинадва
ама излези ей така пу риза
ма нищу, щом ши мъ зарадва.

Сидя на масата, напудрина, гутова
салати бол, мизета тоже
варени, печени, сурови,
и питка бухнала- без ней ни можи.

Си сипах глътка - малку, за разкош
за цвят и блясък фъф учити
мъ стегна нещу левия галош
мъ загувориха за нещу и дзвиздити.

Луната кът съ залюля - ши падни
пък гледам - той бил абажура
мъ връхлитяват мисли задни
пък ич ни ми съ прурукува

Щот мий ясну моя хубусник къде я
при Кълина, ами де ши иди?
Знам чи няма гу угрей
не чтот на нея й съ свиди.

Ами някъкъв художник я запрял
щял бил да я скулптурира.
Кът гу гледъм жив умрял
ама кът ъкъла му ни увира.

То и на моя - ама на сидя...
Съ тропна вън - аха пристига.
ш`гу светна ей сига
мъ нещу тайнствину ми мига.

ф ръцети крии зад гърба
и шумули таквоз на цилуфан
пък мойти нещу мъ сърбят
на бой и то гулям

Пък гледам хич ни гу и страх
ми съ пудхилква - гледа мъ либовну
-Си казвъй сичку что тъ пудбрах
с пудробнустити и усновну

Пък той ф лицету ми завира цилуфана
парфюн, и френцки въх нима!?
Ши падна, съ углеждам да съ фана...
ам дубре чи той навреми мъ пудпря...