Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 415
ХуЛитери: 1
Всичко: 416

Онлайн сега:
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНе убивай
раздел: Разкази
автор: RRHand

Вървя бързо, стъпвам тихо и целеустремено. Стъпките ми потъват ту в меката киша, ту пружинират върху втвърдения сняг. Спирката на Олов мост, стигнал съм за отрицателно време.
Мислено запечатани фрагменти от петте основни форми са се повтаряли в съзнанието ми, докато съм се движел към спирката. … Кръстосан блок, фронтален удар със стъпало, кръгов блок с лява ръка, удар с десен юмрук, завъртане. Първа форма. Спокойно дишане. Спирката на Орлов мост 12:30, чакам 72. Сканирам стълбчето с дисплея за автобусите, притварям леко очи. Не дишам. Висок съм 186 см и тежа 98 кг. Всеки мой удар с крак, юмрук или лакът тежи близо 200 кг без напрежение. Чупя с длан две пластмасови блокчета `Куон`, с крак процепвам три дъски. Стоя и не мисля за нищо, освен за чакането. Тоест, не мисля.
Не мисля, аз знам. Попивам отровата на този град, на това, че го познавам интимно, а всичко което познавах в него е някъде другаде. Това другаде е в мен, то ме прави съвършено и неподражаемо оръжие без минало, защото то е престанало да съществува. А и да не беше, нищо не би променило. Би донесло точно такова настояще, в което мъглицата от изгорели газове и полъхът на Витошките мъгли не охлаждат ледения ми вътрешен огън. Не го и подгряват. Единството личи само в Двойнствеността.
В звуковия фон на спирката прониква кикот и висок дрезгав глас. Момчетата са застанали леко вдясно от мене, по диагонал. Дочувам обяснение, примесено с цигански думи. `Тая е курва бе брато, казвам ти. Дава на секи.`Другият се хили глуповато. `Ъхъ, не със сините очи бе, тая не е със сини очи.` Двамата са около 17-18 годишни, обути в смъкнати дънки, с тънки кръстчета и дълги шавливи ръце. Облечени в лъскави изкуствени якета, лачени маратонки, единият е заметнал чанта, тип овчарска торбичка. Късо подстригани, гелосани педерастки причесцици. Хилят се и плюят след всяко изречение дребни сухи плюнчици, които потъват в купа рехава киша встрани от мен.
Качваме се в автобуса. Сядам до девойка с черна изтънена косица, тип филирана. През сложната конфигурация на отделни кичури прозират части от черепа и. Рашко №1 с торбичката се държи с две ръце за дръжките на седалките отпред и отзад и блокира прохода. Рашко №2 е до него и гледа с мазничък полед. Рашко №1: `Знаеш ли, че Мони е вече от два месеца в Лион. Работи с карти по банкоматите. Ама едни хора отгоре, от по-големите хора`, продължава монолога си той, `нали се сещаш, му казали да не прекалява. Абе секи се урежда, брато, само ние стоиме тука и нищо не правиме.`
Филираната девойка слиза на Графа. Погледът ми се рее мислено по тази улица и завива по Патриарха. Нотариуси, банки и мобилни оператори. Аналогията с Центъра на София и Дивия запад изпълва съзнанието ми като Лионска мъглица.
Премествам се на мястото до прозореца и Рашко №1 се настанява на седалката до мене. Върти се неспокойно, навежда се ту напред, ту се накланя назад и встрани. Пръстите му, груба ръка с изпъкнали кокалчета и големи грозни нокти, лакирани с прозрачен лак и с обелени кожички нервно барабанят по сивата пластмаса на седалката отпред. Върти се, пъхти и мести чантата си, болезнено търсене на някаква форма на внимание. Повтарям си наум будистки коан и регистрирам движението наоколо с периферното си зрение.
Отровната огнена топка нараства под пъпа ми нагоре и лека-полека изпълва целия ми корем; задържам дишането си и броя до пет за 4.5 сек. Кристалната горяща топка под диафрагмата ми се пръска на хиляди остри парченца:
Лакътът ми се забива с късо и точно премерено движение под презрамката на овчарската торбичка на седящия вляво от мен, намира и пука плаващото ребро. Автоматично изправената ми в лакъта ръка продължава посоката на удара и горната повърхност на юмрука ми чупи дясната му челюст. Почти е изхвърлен от седалката. Моята спирка наближава. 7 сек.
Изправям се рязко като удрям с глава една от висящите дръжки, която се завърта и отклонява вниманието на спътника му, държащ се за тръбата встрани. Завъртам се на дясна пета, повдигам левия крак и с ръба на стъпалото му нанасям мощен къс удар под коляното, който води до дислокация на съответната става, съпроводена с мляскащо хрущене. 9.5 сек. Намирам се пред средната врата на изхода. 12 сек. Автобусът спира, аз слизам. Двамата пищят пронизително. Душата ми е спокойна, мисълта празна. Дишам равномерно.
Повтарям си наум будистки коан и регистрирам движението наоколо с периферното си зрение.
Пета форма. … Блок вляво, в средата, вдясно, равномерен подсичащ удар с крак полудъга. 12 сек. Слизам от автобуса. Чувам зад гърба си: Тоя май искаше да ни бие. Гледат през прозореца със замръзнали, преувеличени усмивки. Нервен тик `Ше се биеш ли, бате`. Разбрали са. 18 годишни хлапета. Жертви, с ентусиазма на победители. Отровни, с празни глави и спокойни души. Дишам равномерно. Продължавам пътя си.


Публикувано от alfa_c на 13.02.2011 @ 08:11:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   RRHand

Рейтинг за текст

Средна оценка: 1
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 06:41:39 часа

добави твой текст
"Не убивай" | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Не убивай
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 13.02.2011 @ 10:29:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Що се биеш, бе бате?

Не съм расист. Напротив. Но тези не ги обичам.

За жалост не само циганите, но и наши деца понякога се държат по същия безобразен начин. Кой ги направи такива отрепки?


Re: Не убивай
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 13.02.2011 @ 10:29:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
И разбира се, Поздрав за разказа! Хареса ми. Иначе не бих написала коментар!

]


Re: Не убивай
от RRHand на 13.02.2011 @ 12:19:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/vonWinkel
благодаря. надявам се, е станало ясно, че не бих посегнал на хлапета, колкото и отвратително да се държат :) а кой и какво ги прави такива отрепки, е дълга тема ...

]


Re: Не убивай
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 13.02.2011 @ 12:44:22
(Профил | Изпрати бележка)
Умееш да разказваш и да впечатляваш!
Сигурна съм, че имаш още много разкази зад гърба си, а защо не и книги!
Поздрав за умението!


Re: Не убивай
от RRHand на 13.02.2011 @ 19:47:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/vonWinkel
благодаря ти. чак се изчервих :) не ме бива много по прозата, освен статиите в специализирани списания.

]


Re: Не убивай
от doktora на 14.02.2011 @ 12:54:06
(Профил | Изпрати бележка)
действие като на кинематографична лента...сценарий твърд...умело написан от знаещ тайните на

всъщност темата е: кой направи така живота че да има и такива разкази...напиши и за това

някой път

Док
първа форма 8 сек. ;)


Re: Не убивай
от RRHand на 26.02.2011 @ 16:04:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/vonWinkel
ех, doc, има ли значение. благодаря, все пак. първата форма е най-дълга, 12 сек. :)

]


Re: Не убивай
от RonnieSlowhand на 20.02.2011 @ 02:15:57
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
Разбирам те и в същото време ми е противно, че разбирам това. Am I making any sense? Във всеки случай - респект. Силно е.


Re: Не убивай
от RRHand на 26.02.2011 @ 16:01:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/vonWinkel
и на мен ми е противно. даже се мразя, че го написах. разбираш ме, нали :)

]


Re: Не убивай
от roza1 на 07.03.2011 @ 20:17:05
(Профил | Изпрати бележка)
Въздействащо и...тъжно.
Имат ли спирачки хората? Ако имат, вероятно се нуждаят от ремонт.

Поздрави!



Re: Не убивай
от RRHand на 08.03.2011 @ 12:30:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/vonWinkel
жива и здрава :)
аз все още имам, за хората не знам :)

]


Re: Не убивай
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 08.03.2011 @ 13:07:33
(Профил | Изпрати бележка)
Да, злоба и нерви се контролират много трудно.
А в сегашната ни действителност, май само след много дълги и сложни тренировки.
Мускулите - много по лесно ...
Само че, обикновенния човечец, (като мен ), няма тази възможност.
И често ставаме свидетели на жалки саморазправи за одраскан калник,
отнето предимство, изтървана груба дума и хиляди дребни конфликти от ежедневието...
Господ да ни е на помощ!...
Но Господ,(в смисъл на *такава помощ*), не съществува! Дори и да го има... Това е!...

Хубав и много симптоматично-тревожен разказ! :) , :) , :)

;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


Re: Не убивай
от RRHand на 03.07.2011 @ 17:52:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/vonWinkel
благодаря за откровения коментар! да, човек трябва да е много близко до Бога, за да не се поддава на такива настроения ...

]