автор: stiphenstrash

Графоман съм,мамо,графоман-
ден и нощ от рими изтерзан.
По редакциите съм познат,
но е труден този занаят.

Нося се с крилете на Пегас,
а неоценен оставам аз.
В кошчето завършва тоз летеж-
с римите не мож се наядеш!

Дух-море,ала плътта-нащрещ-
чака,милата,поне геврек.
Няма справедливост в този свят,
Омир на гювечи не зовят...

Графоман съм,мале,графоман,
стихчето превръщам във роман.
Горда и честита ще си с мен-
беден,но поет-не бизнесмен!