(на Раи)
Вървим по пътя на мълчанието -
мълчание от наслоени думи.
В очите свети листопад и тайно
отмира заднишком безумието
на предишни дни.
Ръцете - трескаво-синкопни
отсяват звън на зашумели спомени.
На хоризонта - водопад мъгла -
неистински и непонятен,
все пак приемливо непредсказуем...
Там ли е свършекът на пътя ни?