Мицуо Башо, (1644-1694). Хайку
x x x
Луната-моя водачка
Зове ме: "Отбий се при мен".
Къщата до пътя.
x x x
Скучните дъждове,
Прогонени от боровете.
Първият сняг в гората.
x x x
Протегна ирисът
Листатата си към своя брат.
Огледалото на реката.
x x x
Снегът огъна бамбука,
И сякаш преобърна се
Светът наоколо.
x x x
Летят снежинките
И гъста пелена изплитат.
Зимен орнамент.
x x x
Полското цвете
сред лъчите на залеза
Плени ме за миг.
x x x
Вишните разцъфтяха.
Не ще разтворя днес
Тетрадката с моите песни.
x x x
Навсякъде веселие.
Не ви ли повикаха,
Вишните от планинския склон?
x x x
Над разцъфтялата вишня
Зад облаците скри се
Плахата луна.
x x x
Облаците се разтлаха
Между приятелите. Гъските
Сбогуваха се във небето.
x x x
Ивицата дървета
По планинския склон,
сякаш пояс за меч.
x x x
И най-накрая, докъде стигна?
До планинските върхове, свалих си
шапката и полегнах.
x x x
Да можех само вятъра от склоновете на
Фудзи да взема във града със себе си,
Подобно безценен дар.
x x x
Изминат е дългия път,
Зад далечния облак.
Сядам да отдъхна.
x x x
Не мога да откъсна поглед -
Луната над планинската верига,
Моето Отечество.
x x x
Елхите на Нова година
Подобно кратък сън,
Изминаха тридесет години.
x x x
"Дойде есента!" -
Шепне студеният вятър
До прозореца на спалнята.
x x x
Дъждовете през май.
Като светлини в морето, проблясват
Фенерите на стража.
x x x
На черната клонка
Кацнал е гарван.
Есенна вечер.
x x x
Ще добавя в ориза си
Шепа дъхави анемонии
В нощта срещу Нова година.
x x x
Раната на разрязаното
Стебло на вековния бор
Гори подобно на луна.
x x x
Жълто листо плава в ручея.
Събуди се, жътварче,
Все по-близо брегът е.
x x x
Реката придойде.
Дори на чаплата в езерото
Краката са къси.
x x x
За чаените храсти
Събирачката на цвят е туй,
Което вятърът за есента е.
x x x
Малките рибки играят във
Водата, но уловиш ли ги
В ръката си – разтапят се.
x x x
Палма посадих
И за пръв път огорчен съм,
Че тръстиката поникна.
x x x
Къде си, кукувице?
Поздрави ти от мен пролетта
Разтюфнаха сливите.
x x x
Замахване с веслото, вятърът
И пръските на студените вълни.
Сълзи по бузите.
x x x
Дрехите в земята,
Макар и празник за
Събирачите на охлюви.
x x x
Стонът на вятъра в палмите,
Слушам шума от дъжда
През цялата нощ.
x x x
Аз съм тъй обикновен. И щом
Разлистят се цветята,
Закусвам със ориз.
x x x
Върбата сред вятъра.
Славеят запя във клоните,
Сякаш нейната душа.
x x x
Пируват по време на празник,
Но мътно е моето вино
И черен е моят ориз.