След скандали семейни, трагически трусове,
устояла на ревност селяшка и присмех,
ти пристигна в града на тримесечни курсове -
облекчено на целия свят се усмихна.
Обло слънце премина над старите болници
и политна на запад, и вече ръждясва.
Няма ги тарикатите, нямаш поклонници
и защо още никой не те забелязва.
Ето ги - попрегърбени - пият и пушат те,
нещо средно са между мъже и момчета.
Но защо ти напомнят случайно за крушите,
подредени грижливо у вас на бюфета.
И защо са сърцата панелно затворени,
и душите защо са в бетонни прегръдки.
От скамейките смътно дочуто говорене
плахо прави след теб само няколко стъпки.
Бавно-бавно се стича нощта между клоните
и прозорците светват съвсем неумело.
И градът си събува без свян панталоните...
Трите месеца свършиха. Няма път за към село.