Той беше... той вече не е...
оголен нерв ми е живота.
Гоня на забравата влака -
спокойствие дано ми даде.
Но чашата с водка е наблизо,
затова посягам бавно към нея,
очи празни, мъждука сърцето...
Трябва ли пепелта да изчистя?
Или от нея всичко ще посивее -
ни изгрев слънчев ще забележа,
ни огненият залез ще ме радва...
От тук насетне как ще се живее?