автор: valchebnica

Къде пак скиториш, мили Магьоснико?
Надничаш през плетища. Скачаш из драки.
Зашепваш, разсипваш драскулки на хапки.
Гладен замръкваш. Без прошка. В очакване.

По ръбести кални и зли коловозища
бесуваш по кучешки. Слепи змии те хапят.
Свит в антерия издрана потръпваш,
а мракът дъжновно и ехидно потраква.

В ръкава си скрил остър нож за приятел.
Търсиш гърба му, ала мене намираш.
Кръстно раздираш сърцето на късове.
Днес кръвта ми изтича. Утре бавно умирам.

И не си вече там, дето дълго си чакан.
Заледеният вятър мете с трън следите.
Чезне последната святост на нафора.
Има те някъде. Но е празно в очите ми.