автор: hixxtam

Когато на твойто - "обичам те!"
с безразличие кажат - "добре..."
Преглътни от горчивата истина
или опитай поне...
Днес
и утре
и вдругиден,
в сладките сънища, в мислите
ти обичай така,
както сърцето поиска...
Животът е гаден понякога,
не чакай да чуеш - къде си?...
Там си, където е мястото
отредено за теб от съдбата
и макар да обичаш безумно,
твойта обич не чини петаче,
щом няма кой да я чуе,
така че...
Скрий се в черупката тясна,
издигни си стените дебели,
там е твоето място-
там няма меки постели,
всичко е болно, ръбато,
макар да е много студено
(не за теб) за душата,
която крещи и не чува...
Зад тези горчиви стени
времето не лекува,
то е само застинал миг
от любовно безумие
крещящо - Обичам..
Обичам те!...

Тишина.
Oглушало бездумие...