автор: hudognika

Чувате ли ?
Тишината с гласа
на щурчето говори.
Чувате ли ?
Това е песента,
която с душата ми спори.
Чувате ли ?
Скръбта във нея
е толкоз голяма.
Чувате ли ?
Скръбта се лее
като песен
от тъжна камбана.
Чувате ли ?
Щучето тъжно се моли.
То гневи се,
с живота се бори.
Чувате ли ?
И тишината забрави
с душата да спори.
Чувате ли ?
Тишината оглуша
от скръбта
и спря да говори.
Спорите ли ?
Не !
Така е добре.
защото и щурчето
вече не спори.