автор: solar

в неделя
в моя личен момент
вървя и те търся там
където беше наше
взех душата си - да бъде
на открито
а ако за ромоли - да звъни
окъпано...
мъча се да изглеждам
замислена
кога беше това -
можеш ли да дойдеш
пак с развят перчем
свиркайки
да изчакаме нощното небе
и закъсняла светулка
да поговорим за щурците
...и песента им
с тиха несподелена мъка и
дъх на отава...
всичко е наред - няма сълзи
добра е нощта
тишината - кротка
оттам не иде нищо а
аз съм още тук...