автор: ossichka

Ръцете ми,
kазваш, нежни били...
Галещи смело, топли дори.
Скръстени плахо
в несигурен миг били огледало
на спотаения вик...
Потиснат, прекъснат, начупен, тревожен
Променящ гласа ми в нюанси невъзможни
Ръцете ми,
казваш, нежни били...
По веничка
мисъл спотаена трепти
Пулсира, вибрира, неспокойна се лута...
Дали пък със ножа да не срежа пролука?
Процежда се капка -
мисъл умъртвена...
Спокойне е вената, ръката-
спасена...
Ръцете ми казваш, нежни били...