автор: ladyinblack

Твойта детска усмивка-изгряла в небето Зорница,
озарява деня ми и изпълва ме с порив красив,
милвам с нежност безкрайна тази приказно мека косица
и с недежда се моля, ти дано все така си щастлив...

Сътворение висше, ненагледност, вселени събрала,
нека пътя ти бъде от сияйна любов осветен!
Най-безценните чувства и мисли на теб съм предала
и от капчици прелест ти на тази земя си роден.

И си тъй съвършен-в ненаситна възхита немея
твоя сладостен дъх цяла нощ слушам в унес дълбок
и потъвам в съня ти, дори да въздъхна не смея,
мое свидно вълшебство, най-изящното тайнство на Бог.

Сбирам в топлите шепи на свойте лагуни сърдечни
на душата ти всеки пеперудено-слънчев копнеж-
да достигнеш онези пространства отвъдно-далечни
и извечната мъдрост, и смисъла свят да съзреш.

Моя сбъднатост свидна, разтуптявяща дните нелеки,
в медна сладост превръщаща моя житейски пелин-
нека тича късмета по твойте момчешки пътеки!
Нямам нужда от друго, когато родила съм син!...

24 януари 2011

Милена Белчева