автор: Manuelitta_Calle

На седем съм, живея в настоящето
и вярвам, без сама да зная как.
Обичам всичко- дръзкото и страшното
и теб обичам, мой печален маг!

Безпътството прерасна във очакване,
сподавената мъка- в благослов.
Сбогувах се със вечното оплакване
и влюбих се в живота див, суров.

И влюбих се! Безумно, развълнувано,
напук на всяка логика и план.
И влюбих се... Невинно, несънувано!
Реалност, Него няма да ти дам!