автор: Manuelitta_Calle

Рисувай ме така, от разстояние.
Рисувай ме без думи, без сълзи.
Рисувай ме с възхита, не с желание.
Рисувай ме тъй, както можеш ти!

Докосвай все така с перо душата ми
и смей се на невежия ми плам.
Вземи ме с теб над мислите, делата ни...
Вземи ме с теб, води ме смело там!

За няколко минути в необятното
рискувала бих хиляди неща!
Опасно, неразумно, непонятно е,
но ти си част от моята съдба!

Рисувай ме, а аз ще пиша стихове
за твоя поглед, не от този свят...
Рисувай ме, разказвай... Да отлитаме
натам, отдето няма път назад!