Луната с душа на вълчица
вие глухо в булото на нощта.
Прозрачни капки пълзят по лицето и
нежно галят страха по кожата ми.
Цъфтят полунощници сред полето
от тъга и копнеж разпръснати.
Пясък изтича между пръстите
и отброява чувства-разкъсани мигове.
Бели клавиши свирят симфония
за две сърца разделени.
Самотни шепи събират дъжда
от капки любов разпилени.
Листа от повехнали радости
вятъра-бродник разпилява във времето.
Снежинки от разтопени сладости
попиват по тялото ми ледено.
музика