автор: kalin8

Разказ на Никола.


Чувствам се много виновен.И това е едно наистина ужасно чувство. Молих Мария да уговори Демиен за да се подложи на тази операция, а сега …Какво мога да кажа, след като и се дадоха такива надежди за завръщане на сцената?

Просто няма да имам сили да я погледна в очите! Не мога, няма как да скрия истината…Пък и тези очи!!! Знам, че те виждат всичко!
Де да можех поне да помогна с нещо, а то…Какво ли може един беден рисувач от улицата? Защо ли се стремях да давам напразни надежди? Трябваше просто да бъда много по-смирен в желанията си…Така пише и в Светите Книги! А…сега, да те видя, Никола как ще се явиш пред възлюбената си!
Сега, когато узнах, че тя-прекрасната балерина, едва ли ще може да ходи, а камо ли да танцува на сцена, се чувствам отвратително. И честно казано, не намирам никакво оправдание за себе си.Все едно, че съм обещал захарен сладкиш на дете, а няма как да му го дам…Ето така!
Днес, когато дойдоха за нея в клиниката, просто се скрих в парка- като престъпник…Да! Минаха покрай мен двата файтона и само успях да мерна Демиен…Не посмях да се покажа!
После тръгнах като замаян без да знам накъде. И сега още ми звучат като тревожни камбани думите на Мария…”едва ли Демиен ще може да ходи сама…” И дори:” никога”…
Никога! Колко пъти съм изричал тази дума, без дори да се замислям?! А сега…Колко зловещо звучи!!! Като черна прокоба над съдбата ми на беден драскач по платната…Не! Не ме разбирайте погрешно! Приемам всичко така, защото страшно много искам Демиен да се завърне в Гранд Опера. И също така бих желал да бъда до нея при всички обстоятелства. При всички! Но сега, не знам защо си мисля, че тя ще ме отхвърли от живота си…И се боя от това!
Умислен в тая бъркотия в главата вървях…
-Добър вечер, уважаеми Никола!
Обръщам се…Кога се е смрачило? И се намирам на същата уличка и магазинче, дето, го търсих едва ли не цели дни! Заради любезния глас на продавача влизам вътре отново, без изобщо да се замисля как се случват появаванията му-ей така изведнъж…
–Сега Ви трябват тетрадка и молив, млади момко…За да записвате Видяното!
Гласът е толкова мек – нисък тембър, който се запомня почти като мелодия. И внушава! Внушава някакво спокойствие в тревожната ми душа. Дори не запитах какво да записвам…Знаех!
-Сънищата, драги ми Никола, са много полезни за влюбените хора –продължи продавачът-Те, би следвало да подчертая, биха могли да покажат какво следва по Пътя и също така Начина… Полезно нещо са Сънищата!
Разбрах по интонацията: Полезни…Пътя…Начина!
Какво сега? Да записвам сънища?!
Мислех си да попитам нещо за болестта на Демиен,някакъв древен цяр,но…Пак се отзовах изведнъж навън и ми остана само тая мисъл-да помня и записвам!
Сега, освен старинния часовник, си имам тетрадка и молив от едно магазинче, което се появява, когато ми е необходимо, както изглежда…И на Демиен-също!
Виждам в очите Ви сянка на недоверие…Всъщност и аз самият не съм много сигурен, но Ви благодаря, че ме изслушахте.
Вече съм малко по-спокоен…


Б.Калинов
22.01.2011г
Пловдив.