На българския разузнавач
(Живеейки в постоянна опасност в продължение на двадесет и пет години един български патриот отстоява върховни държавни интереси далеч от Родината. Един генерал в цивилно облекло се грижи и за трудната и сложна кореспонденция между него и майка му).
=====================================
Чрез генерал Наум Наумов.
До моя син - полковник
Васил Костов Маринов.
СИНЕ МОЙ !
Пак ти пиша мили сине!
Целуни това писмо
и тъга ти ще премине,
ще изчезне всяко зло.
Носеше красиво име -
наше, българско: Васил!
Кой прекръсти тебе сине,
Вернер, Хенри и Есхил?! …
Казват ми, че си на Запад;
че напълно ти си здрав,
че срещу онази напаст
в бой участваш тих и прав.
Четвърт век те чакам, Васка!
Без баща си! … Той умря …
Другаде потърси ласка
Ема …Тя не издържа …
Промени ни се живота
и Родина извиси!
Често викам на пилота:
Хей!!! Сина ми потърси!
Трудно ми е, казва, бабо…
…и изпада с мене в плач…
Тежко ми е скъпо чадо,
сам-сама в нощен здрач.
Аз отгледах в мойта къща
капитан от твоя син!
Той ме радва и прегръща,
той на мен ми е един!
Не плачи за мене мама!
Аз изминах своя път.
Най обичам Вази двама,
мене скъпи на светът.
Генерала, твой приятел,
много грижи се за мен;
все те чака друг-писател,
доста вече притеснен.
Работата ти е важна.
Стара съм, но туй го знам.
Често ставам много тъжна,
бавно гасне моят плам.
Все сънувам те измамен,
ту изтънчен дипломат,
ту кат просяк най-безсрамен,
ту кат старец белобрад.
Изразходваш много сили!
Все сънувам не в провал,
а в прегръдките ми мили
сине, ти се озовал …
Аз жена съм проста. Знаеш.
Не! Не искам аз лъжа.
Сможеш ли, ако желаеш,
гроба ми покрий с цветя!
В късна вечер тайно плача.
Хлопне пътната врата….
Нещо в мен крещи и скача:
Хора! Искам си сина!!!...
Не, простете тези думи,
казани без капка срам!
Хора! Честно! Не на думи!!!
Своя син отдадох Вам!!!...
Родината.
Твоя майка: Мария.
=====================================
Чрез генерал Наум Наумов
До моята майка,
героинята баба Мария
СКЪПА МАМО !
Много често ти ми пишеш!
Радвам се от все сърце!
Ах, да можеше да знаеш
как жадувам с двете си ръце,
с тиха нежност да погалиш
мен по устни и чело,
топъл спомен да запалиш:
спомен за едно село;
спомен за горящи къщи,
за фашисткия разгром,
за Съюза всемогъщи
съхранил и твоя дом …
Виждам нашите войници
маршируват на парад
в прави, стегнати редици!
Грее празничен площад!
И аз съм там!!!...Тихо пея:
"Мила Родино,
ти си земен рай…"
Декламирам аз на воля,
На чист/български!!!/ език:
"Бой последен е този,
дружно вси да вървим!..."
Видиш ли се ти със Ема,
поздрави я пак от мен.
Право нашата дилема
е решила и без мен…
Поздрави сина ми, мамо!
Нека знае: чакам тук!
Много да внимава само,
тъй кажи на своя внук!
Майка, син, жена любима -
много значат те за мен,
но на моята Родина
аз до смърт съм задължен!
Пак ми казваш да се пазя.
Винаги го помня туй!
Аз живота си не мразя:
ще се върна! Мене чуй!
А какво си име нося,
който трябва той го знай!
Аз живея, а не прося -
тъй на хората предай!
Някога Васил се казвах!
Бил съм даже и Осман!
Днеска аз паспорт показвам
с име Сартър и Валжан.
Всичко щом премине тихо
и… далеч от Вас умра…
обеща другарят Михо
мен да издълбай слова:
" Тук почива дон Марчелло!"
Ще живее таз лъжа
във едно далечно,
чуждо… село,
щом изпълня си дълга…
Почне ли да се стъмнява,
ще оплаква моят син,
тук във чуждата държава
камъка богат…. и фин…
Ще оставя мене цвете
от приятеля Наум,
що изпратил в часовете
пълни с нерви, дълг и ум!
Ти живей спокойно мамо!
Ще се върна в близък час!
Искам, но не мога само
снимка… да ти пратя аз…
Светло бяла е косата!
Състарено е чело!
Нещо вече във душата
…плаче…свири си само…
Разни зная аз езици!
Учен съм и съм хитрец!
Ще избегна белезници,
ще се върна като жрец!
Редник аз съм във борбата!
От Родината далеч!
На мира и свободата -
нерв съм! Мозък! Щит и меч!
Западна Европа.
Твой син: Васил.
1985/1988 г.