автор: martines

Защо ние си затваряме очите,когато спим,когато плачем,когато се целуваме?
Това е така,защото най-красивите неща в света са невидими.
Ние всички сме малко странни и живота е малко странен.
и когато се намери някой,чиято странност е съвместимо с нашите.
Ние се обединяваме или попадаме в взаимна странност и го наричаме любов.
Има неща,които никога не искаме да пуснем.
хората,които никога не искаме да оставяме след себе си.
Но това,че да се откъснеш от някой не е краят на света.
Това е началото на един нов живот.
Щастието е за тези,които плачат,за тези,които ги боли.
Тези,които са избрани и тези,които са се опитвали.
Само те могат да оценят значението на хората,които са се докоснали в живота си.
Голяма любов..Това е,когато хвърлиш сълзи и все още те е грижа за него.
Ако любовта не успее да се освободи нека сърцето ти разпери крила и полети отново.
Истинският приятел разбира те,когато му казваш:забравих.
Чака те винаги,когато му казваш:минутка.
Oставя те,когато му казваш: остави ме на мира.
Oтваря вратата още преди да почука и казва:може ли да вляза?
Идва време,когато спираме да обичаме някой..не,защото този човек е спрял да обича нас.
Понякога този,който обичаш се оказва този,за който те боли най-много.
A понякога и приятел,който те отвежда в ръцете си и плаче,когато плачеш.
И се оказва любовта,която никога не знаел и че си я искал.
Ако наистина обичаш някого,никога не се отказвай.
Бори се за любовта си..това е истинската любов!