автор: Alt

Първите тревожни слухове, сякаш есенна слана заръфаха душите на хората.
Ставаха все по-настойчиви. Навяваха хлад, въпреки че лятото бе в разгара си.
ЩЕ СЕ КОПА!!! - носеше се от уста на уста, от очи на очи, от баща на син, от баба на внуче.
ЩЕ СЕ КОПА!!!
- Олеле... - въргаляха се по земята, възрастни жени, преживели бомбардировките над София.
- Да беше град, да беше чума... - ридаеше местният поет, а по-заможните стягаха багажа. Кой към Дуранкулак, кой къде язовир "Батак"...
ЩЕ СЕ КОПА!!! - с това лягаха, с това ставаха злощастните андроиди обитаващи земята оттатък "Татарли", отсам "Западен парк", между линиите на бившия трамвай N.4 и настоящия N.8.
- А може и да ни се размине... - надаха се по-оптимистичните.
Само че... една сутрин... долу... пред асансьорите... с кратка бележка всевластният Кинг Парнаджия попари сите надежди.
ЩЕ СЕ КОПА!!! - пишеше на хартията. От 27.07. до 09.09.

- Додоха ли?!!! Додоха ли?!!! - питаха тези от Дуранкулат.
- Почнаха ли?!!! Почнаха ли?!!! - носеше се от към язовира.
- Нанай, нанай, бате! Нанай! - отговаряше ехото от Татарли.
-
Но те дойдоха! Вервайте, дойдоха! С дъжд и урагани! Бурни, страшни, огненометежни! Нация техническа! Да закопат хиляди надежди! И разкопат гнилите тръбите. И с две
седмици закъснение...

И цял един ден копаха...

На края на втората седмица великите Отоплители дойдоха отново. И копаха - цял един ден. Както и в ранния следобед на великия празник - 09.09! Когато, съгласно бележката... трябваше... да са свършили.

Трябваше... Но до ден днешен земята на злощастните андроиди е като китно кътче от планетата Маркс . Разровена, стъпкана, разкаляна, огромни бетонни плочи се валят навсякъде, а нощно време стенанията на загиващи таксиджии късат плиткия сън на андроидите. Защото рововете не са обезопасени.

А, ако случайно, някога, по тези места пуснат онова дето тече от кранчето с червена точка, нещастните андроиди основателно ще възкликнат:
- Открихме топлата вода!