автор: bundyo

Препускат вълните - конници бели
възседнали сини прозрачни кобили,
препускат безспир, към безкрая поели,
препускат докато останат без сили
и се разбият самотни в скалите.

От капките раждат се облаци сини
опръскани с розови точици пяна -
издигат се сякаш гигантски комини
изстрелват ги горе в небесната вана
в която се гмуркат звездите.

Високо в простора прегръщат ги сиви
ледени вихри във страстно танго,
завъртат ги нежно и хвърлят над ниви -
сълзите замръзнали на черно око,
окото на буря поглъщаща дните.

Земята ранена кърви и потичат
червени реки сред шрапнелите лед,
към хоризонта златист криволичат
за да се гмурнат в море от шербет
и да се слеят със вълните.