автор: ulianka

Безсънно ми е. Нощем се събуждам
и преброявам ангелите в моя рай.
Във отеснялата душа при нужда
и дяволите ще броя докрай.

А от луната в четири посоки
тъкà си път, по който хващам.
И кръстопътен, и висок е -
безсънно в нощите го плащам.

А след това до ръб се губя,
под звездопаден дъжд се къпя
и тъкмо във света си да се влюбя,
накриво плоскостта ми стъпва

и виждам как светът се свива.
В една фуния се превръща
и там, във нея аз откривам -
навляза ли... и няма връщане.

Оттатък ще изплащам грешки.
И стари белези, и рани също -
"Поискайте си касова бележка"
гласи табелата пред божията къща.

Безсънно ми е. И ангели броя,
и дяволи по пръстите си на ръцете.
На кръстопътието си сама стоя,
забравила да преброя на Бог овцете.