Сякаш вчера било е, когато от мен се откъсна -
малко бяло човече насред белия ден -
и в ръцете мечтата ми с нежни тънички пръстчета
със света се прегръщаше, вкопчена в мен.
После... първите стъпки, обичаят с погачата -
прощъпукал - съдбата позна - и я взе -
а по нейния път в тих кордон те очакваха
най-досадните мои добри страхове...
Сякаш вчера било е, а вдигам глава - да те видя -
със сърцето си, сине, с побелелия страх:
бяла пролет намигва на далечната зима
и избухваме трима с момичето в смях...