автор: agaq

денят отхапа обилно небе
и хиляди кехлибарени маки плувци
затрепкаха в своите нощни ладии готови за гмуркане
само брегът
в гърдите на майка си едри,
заплака тихо
като
изгубена песен,
натежа по площадите
в няколкостотин стъпки,
които премерваш
с ходило

всичко е толкова бавно
или толкова бързо,

когато небето отхапва деня
и се свива в черупка
до петък...