автор: Donsky

Сега ще гръмна като газов бойлер
от яд, безпомощност и див копнеж.
Усещам се като оскубан бройлер,
безмозъчен, безталантлив, невеж.

А беше тук, приседнала на края,
едва прикрила женски красоти,
и аз летях, и аз блаженствах в рая,
изливайки душа и кръв във стих.

Аха да го довърша, ала ето
в дима цигарен - сякаш се стопи,
и пътьом ми забърса портмонето.
Дано пък да и стигнат за такси.

Изчезна, не откри в мен поета.
Ще трябва, май, да вдигна малко шум.
С брада да се маскирам като Ботев.
Око да си извадя със куршум...?

И що така, и що пък с мен не може,
е, как от Вазов се не отлепи!
Полегна даже в смъртното му ложе,
последния му час да подслади.

Кажете, хора, как се муза мами?
И как се връзва, че да не хвърчи?
Продават ли се музешки капани?
Кажете, уважаеми творци!
...................

В душевен запек съм, но и прощавам...
но, май че... Да! Гласът и в мен звучи!
Да, да, потръгна...! Я!, какво създавам:
“Две хубави очи..., музика, лъчи...”