автор: tomatroev

Притчата за плодното дърво

И като беседваше Иисус със своите ученици в една плодна градина под Елеонската планина, дойде при Него книжовник, учен и разсъдлив, и като искаше да се похвали, рече Му:

"В необятността на това, що елините наричат Космос, виждам аз величието на Бога."
А Иисус му каза: "Виж това плодно дърво, покълнало е от малко семенце и полека, с годините, е станало такова; но кажи ни сега, прочее, в кое от всичко откриваш величието на промисъла: в корените, в ствола или в клоните, или в листата, или в плода или в семената му?"
"Нито в корените, нито в ствола виждам аз величието на промисъла, отвърна книжовникът, нито в клоните, нито в листата, нито в плода, а най-вече в семената му, защото семената са завършекът на началото, но умножено по сила и брой."
"Така и в Космоса, рече Иисус, не безброя звезди, не сиянието на кометите, не твърдтта на планетите, не дори и Земята, а най-вече в хората е величието на Бога."
И почудиха се всички на думите Му.
И казаха някои: как да разбираме, разтълкувай го, а други: лесно е, корените, стеблото, клоните, листата - това е Космоса, Земята е плода, а семенцата сме ние!
И почуди се / на това / книжовникът, и рече: "Ако е така, тогава къде е Бога? Него Го няма?!"
"Ти го каза." - отвърна Иисус.