автор: rajsun

* * *

Навънка е шумно и шарено. Врява.
Животът се саморазказва.
Плаче, бръмчи, чурулика, приказва –
сам се лъже, самичък си вярва.

Отварям прозореца. Ръсна трохи
и оставя тефтерчето.
Да дойдат, си викам, врабчогълъби и
да напишат куплетчета.

Надявах се нещо да драснат на листа,
някакви трели... Макар и
те като мен не са много “нотисти”,
а повечето “слухари”.

Изненадата пълна! Дали е за смях,
накрая ще кажеш ти.
Но това, което остава след тях,
хич не прилича на стих.

Пилешка работа. Къш от тефтера!
Басня ли, хумореска ли,
бях си записал нещо от вчера –
и него са ми оплескали.

Фърр...
Самичък тефтера държа.
Изфърчаха не знам накъде, но
стъпка останала! Буквата Жъ!
Живот ще рече, съкратено.