автор: Usmiv4ica

Гробовете са още неразлистени.
Там догодина ще цъфтят кокичета.

Прерязват силно осъзнати истини,
боли от ампутирано безгрижие.

Страхът е сянка, дебнеща зад ъгъла,
обвита камуфлажно в безразличие.

Идеите отдавна са изгубени
сред лабиринт от криви отражения

Поддържан с арогантна наглост ужасът
тече опияняващ лудо вените.

Кошмарите, недопустимо истински,
очи са на жена, разстрелваща деца.

Обвива тиха привечер гробовете
с носталгия по пропиляно бъдеще.