Когато сенките заспят, завити с мрак
и звуците се приберат в гнездата си,
отвързвам демоните си -
един пияница, един слепец и луд
да скитат из душата ми.
Мойте демони са много кротки,
отдавна окуцяха бесовете им,
пияницата има вечен махмурлук,
лудият се хили до забрава на съдбата,
а слепият уверено ни води в тъмнината.
И ме повеждат те из Витлеемските градини,
лудия се смее: виж веригата, завързана за мен и теб,
кой от нас е господар и кой я дърпа, знаеш ли?,
слепия ми шепне: Юда, ти отново ли в зори
ще предадеш за 30 сребърника себе си?,
пияницата ми налива щедро истина във чашата...
Кротките ми демони, дошли
да ме прегърнат тихо в мрака.