автор: sia

Преди малко бях на гробищата.
За пръв път ходя там по тъмно.
Гледах един филм, там казаха, че мъртвите ни
виждат добре през нощта. Не съм сигурна, че
точно това чух. Пиех. Все едно.

Бях на гости, а моя скъпа приятелка имаше свещи.
Поисках, някак бях сигурна, че има.
Разбира се че не й казах, че сега ще отида.
Не, не мисля, че щеше да се усъмни в здравето ми,
тя знае, че не се страхувам от мъртвите, тя също
не се страхува, но почти през нощта –
как мога да обясня защо.
Нямам обяснение.
Нова година е. Ходих при тате тези дни.
При мама не съм. Но можех и утре.
Не зная защо го направих.
Истината е, че гробищата никак не ме плашат.
Чудя се защо хората ги е страх - мъртвите са милостиви!
Тъмното е малко страшно. И извън селото е.
Зная, че там има кучета. Пазят един автомобилен парк.
Има и други. Обикалят гробовете. Търсят храна.
Страхувах се, че ще ги уплаша. И ще ме нападнат.
Обичам кучетата.
Спрях до гроба, познавам черния път -
той е почти до гроба й. Оставих фаровете.
Видях розовия храст.. Запалих две свещи.
Пръста беше мека. Някъде през мен
мина изненада – защо е мека, кога е валяло…
Казах й, казах й нещо и бързо тръгнах.
Някак ми се стори, че не е редно, че я смущавам…
А й усещането, че проверявам себе си ме
правеше нервна и недостойна.
Минах по целия път покрай гробовете,
за да обърна долу. Връщайки се, пак спрях.
Пламъкът на свещите… А и не бях целунала
снимката й… както и паметникът на близначката
на тате, която искаше да лежи до мама, от обич,
и – „защото вие ще ми носите цветя…”

Кучетата изскочиха през оградата – наистина
ги изненадах – карах възможно най-бавно,
те лаеха яростно, видях как се хвърлиха по
колата, даже чух звук като от удар, но въпреки че
вече не ги виждах, знаех че не са се наранили –
нямаше звуци от болка.
Чувствам се спокойна. Все едно защо го направих.
Тя може би разбира повече...

Преди време, едно лято, бях нещастна -
поредната неоцеляла мъжка любов,
ходих на гроба й, много плаках и обещах й –
защото зная че е важно за нея –
че повече няма да съм нещастна, че ще приемам
всичко с кураж, че ще оцелявам и няма
да плача за нещо, за което не трябва…

Благодаря ти, майко.

................................................................................