автор: traveller

Днес ситният сняг, поникнал от снощната младост,
тъй дръзко разпръсква пред мен своя зимен разкош,
че политвам да легна в прегръдката, светеща в бяло
и студено сънувам всяка шеметно идваща нощ.

Натрупал усмивки за всеки мой нов хоризонт,
безсънен, засипва поели лениво трамваи…
Тъй силно обичам, когато из бялото бродя,
че липсва ми смисъл със друг да отивам до края.

Безсилната смърт ще е все тъй от бяло дарена.
Ще пада красива, а аз ще я чакам смирен.
Ще мисля дали съм ти дал всяко свое съмнение,
ще търся и в себе си - колко останах спасен?