Беззвездна нощ притиска сетивата,
талази смог прииждат отстрани,
ледът блести от погледите на луната
и изглежда сякаш въздухът гори,
със синкав пламък ни изпепелява.
Огненооки сенки тичат след колите,
ламтящи за сребристите стрели метал,
разпръсват се след всеки изстрел сити
и се стаяват в близкият канал
докато чакат следващата врява.
Лица безплътни дебнат под стрехите,
очите впили във прозорци тъмни,
готови, в тъмното присвити
да плячкосват докато се съмне
и после пак да се стаяват.
Снегът блещука разноцветно
от пластмаса, опаковки и метал.
Красиво е, но някак неусетно
сърцата ни изпълват се с печал.
Какво пък - земята добре се продава...
25 Декември 2010 20:49 часа