автор: bundyo

Когато се разкъса тъканта на Времето,
и милиарди слънчеви лъчи застинат.
Когато дните ни потънат във безвремие
и пясъчните ни дворци се сринат.

Когато вихърът ни стигне вцепенени
и ни захвърли във отминали столетия.
Когато спомените със години наслоени
се изпаряват в миг с десетилетия.

Когато гледаш близките в очите им
и осъзнаваш че не ги познаваш.
Когато вятърът шептящ в косите им
не носи радост, а забрава.

Тогава сълзите в очите ти,
не знаеш откъде извират.
Тогава идва край на дните ти -
но те не свършват, просто спират.

18 Декември 2010 19:44 часа