автор: voda

Вдъхновено от "Някога", Ивайло Терзийски

Един ден ти ще ме измислиш:
с коси от слънчеви лъчи,
с очи, по-светли от звездите,
с душа, изгряла от мечти...

А може би ще ме изваеш -
от мрамор бял и от азбест;
ще влееш в тръпното ми тяло
и страст, и нежност, и копнеж.

И някой ден ще ме откриеш -
сред лудналото множество.
Ще спреш за миг. И ще отминеш.
За да ме търсиш цял живот.