* * *
Среднощен снежен град.
Навън е зимна приказка, наистина.
Сцената, завесата, декорите.
Само че не е докрай написана,
затова не виждаме героите.
И докато го няма персонажа,
и авторът не знам защо се крие,
защо сме ние, искам да ми кажеш,
защо да не я изиграем ние?
Ти ще имаш грижата за думите.
За паузите отговарям аз.
Ако смяташ своето по-трудно,
както искаш, сменям се завчас.
Защото имам и готова реплика.
Една, но стига. Късичка, но толкоз.
Не е силна, само е прошепната.
Колко съм я репетирал, колко!
Забавихме се. Времето минава.
Допиват си кафето, слагат грим
актьорите. И авторът ни дава
знак – терена да освободим.
Пиесата ще ни се стори блудкава.
Без нас)))
И сцената ще ни се стори бледа.
Идвам с теб. Но чакай за минутка,
от вратата малко да погледам.