автор: pc_indi

Тази песен не е за всеки.
Тя е само за нищите духом.
За преминали през пътеките,
от които други настръхват.
За растящи в сълзата на Болката
и онези, които на празници
са сами и след полунощ
пак със себе си вдигат наздравици.
Тази песен завързва на възли
всички скъсани нишки в душата.
Тя е в ла минор и никак не бърза
да взриви със звук тишината.
Тази песен намята със шал
Любовта- да не мръзне по гарите.
Тя е мека, безценна и бяла
като хляб в ръце на клошар.
В тази песен има трапеза,
кана с вино и топла погача.
Тя се пее тихо и лесно.
В тази песен никой не плаче.
В нея има Вяра и раждане
на невръстния Господ на живите.
В нея има свещ и помазване
след разпятието на силите.
В тази песен има вълшебства,
за врабчето Надежда- трошици,
бални рокли в черупка от орех
и крака за оловни войници.
Тази песен започва от капрата
на среднощен файтон. И наум
всеки сгъва в солфежа й стряха...
И й дава най- своите думи.


музика