автор: Alt

Паднала звезда огря,
над посестримите бели,
и фатална красота
сепна живи и умрели.

Сви се майката-земя
тръпнеха народи цели,
жално плачеха, а тя,
се зае жито да мери.

Всяко зрънце бе съдба
от събралите се спрели,
в безначална тишина
мелница брашно замели.