автор: Narwal

Времето си течеше бавно, като планински поток. Боговете не са подвластни на времето, но и то от своя страна не е подвластно на боговете. Те колкото и да искаха не можеха да го спрат или върнат назад.
А кой знае защо сега то упорито работеше за андрогините, които с всеки изминал ден разкриваха все нови и нови тайни на Олимп и това ги правеше по-силни и по-силни. Съветът на боговете можеше да продължава и с векове, това не пречеше на боговете, но на Зевс този факт на бавене и протакане не му харесваше. Той разбираше, че губи почва под краката си и реши сам да подтикне челядта си към по-голяма активност.
- Кажи ми, велики воине – обърна се той към Арес – Как смяташ да сразиш андрогините? Те вече са на една крачка от нашия божествен престол.
- Няма да е трудно, Татко наш – отвърна богът на войната – С тежкия си меч ще поведа огромната си армия от силни войни, калени в битки и с копията си ще ги пронижем и съсечем до крак.
- Знаеш ли...- отвърна Зевс многозначително – дълго време се чудих защо ли съм те създал. Сега откривам една уважителна причина за това. Считам, че твоето присъствие на земята, ще научи хората, че има неща, които макар и БОЖЕСТВЕНИ са БЕЗПОЛЕЗНИ. Как ще се пребориш с андрогините, когато на всеки твой воин с две ръце те ще противопоставят един с четири, как ще ги съсичате, когато срещу всеки две глави, които могат да разсъждават ти ще противопставиш една, която не може.
Зевс оттегчено въздъхна и изпъна скованото си тяло върху коравия олимпийски престол. Нима толкова векове труд за създаване на един божествен управляващ кабинет е довел до тези резултати. Никога войниците не са се отличавали с умствени възможности, но такава ограничонст – това вече е много. Гръмовержецът реши да продължи започнатия вече ексепримент. Повека при себе си Хермес – богът на ПАРИТЕ!
- Кажи ми, сине мой! Кажи ми как да се справим с андрогините. Ти владееш една от най-силните тайни на Олимп. Тази да се управляват богатства. Кажи ми как да ги съсипем тези андрогини!
- Няма да е трудно, Татко мой – отвърна Хермес – Никак няма да е трудно да създадем световна криза на безпаричие и оскъдица и тогава самите андрогини ще започнат да ни молят за помощ, когато гладът ги надвие.
- Определено ....няма да ТИ е трудно сине мой да създадеш финасова криза. Та ти вече създаде не една, а МНОГО кризи, които идъниха и нашия олимпийски бюджет до неузнаваемост. А анрогините това сякаш не ги засяга. Те определено си живеят не само добре, но и охолно. Завладели са пазарите в Атина, Спарта, Микена, Крит и къде ли не. Вече и персите търгуват само с тях. И ако стигнат до там да ти се молят на ТЕБ, къде трябва да сме стигнали НИЕ?!
Гласът на Зевс вече ставаше не само строг, но и гневен. Богавете определено се плашеха от гнева му. Те покорно наведоха глави и зачакаха. Опасно беше да гневиш бащата на боговете и хората.
И все пак в тази божествена тишина една нежна женска ръка се вдигна и пред смаяния поглед на участниците в съвета се изправи ....богинята на любовта Афродита.
- Татко наш, - каза тя – с приятен напевен глас - Аз знам как да се справим с андрогините.
Зевс не вярваше и на очите си и на ушите си. Нима тя – богинята на любовта, родената в нежна пяна на остров Кипър красавица, знае повече от всички останали богове? Нима тя има предложение за справяне с надвисналата над Олимп заплаха? Зевс отначало се удиви на дързостта и, след това изрази явна досада от нейната постъпка, но накрая все пак реши да я изслуша. Поне всички ще видят до какви „висоти” е достигнала олимпийската им простотия.
- Говори, дъще моя – каза той, като не скри иронията си.
- Твърде много ме подценявате, Татко – каза богинята на любовта – Смятате, че съм глупава, просто защото съм родена блондинка, но определено мисля, че мога да Ви дам мъдър съвет.
Зевс се размърда. Кой знае, пък на света стават и чудеса. Може това момиченце да каже и ...нещо умно. Той зае вид на дълбоко заинтересован от отговора и.
- Андрогините са силни, защото носят две души в едно тяло. И то души на „мъж” и „жена” едновременно. При тях единството на природата е осъществено. И това ги прави силни. Те имат огромно предимство пред останалите смъртни, защото не изпитват любовни терзания и не страдат по изгубени надежди. Ако телата им бъдат разделени, те ще загубят жизнено важната за тях половинка. И страданията им тогава ще станат толкова големи, че силата им ще отива само по това да търсят това, което са изгубили. И тогава ще станат ПОДВЛАСТНИ на моята магия на любовта. Вие велики олимпийски богове базирате своята сила на ЗАКОНА, а аз на МАГИЯТА. Ако човекът застане срещу закона на боговете може да бъде наказан, но може и да небъде наказан, зависи от волята на боговете, но ако застане срещу МАГИЯТА НА ЛЮБОВТА, накаданието му е гарантирано, а и при това никой не може да му помогне. Любовта не е сила – тя е слабост, но слабост без която никое живо същество не може да просъществува. Носи страдание и при това всеки я търси. На нея всички са подвластни, дори и ТИ татко наш, Зевсе. Всеки е изпитал СИЛАТА на тази СЛАБОСТ! И сега само тя може да ни спаси. Когато андрогините загубят половинките си, те ще станат още по-уязвими и от самите хора. Ще търсят загубеното и така ще минава животът им. И тогава нашата власт ще бъде спасена.
Гръмовержецът наистина слушаше като омагьосан. След речта на богиня Афродита едва намери сили да стане и да съобщи.
- Утре ще ви съобщя решението си!