автор: Bobskito

Студена пот,
далечен екот на сърце
сломено в миг на лудост.
Гореща кръв,
изсъхнало лице,
в гримаса не на радост.
Самият ад
връхлита като псе,
напомняйки за тази младост,
Която пропилях
далеч от теб, дете,
ти моя, ненагледна сладост.
Блаженна слепота,
каква ирония ме стяга.
Бях сляп за теб,
а днес ръка протягам.
Приемаш ли я -
няма как да знам...
единствено на тебе се надявам.
Удариш ли я -
късно ще е там
за моята душа спасение да проповядвам...
Измислен свят,
жесток до безобразие без теб...
и твоята любов аз там копнея.
Комичен свят,
където чувства аз пилея
и всичко ме замества...
За теб дори бледнея...