автор: penelope-1

Докосвахме се във една вселена
създала нощ от падаща звезда.
Очите ти потъваха до корен в мене
и беше бряг, далечен бряг света.
Бушуваше и в мен и в теб
една убийствено неукротима лудост
и в пламналите мрежи на страстта
улавяхме с теб мигове на чудо.
Нали не беше в сън безплътна
нежността на нашите души?
Телата ни разгаряха жарта
във океан от нощна жажда.
Един очакван взрив на синева!
И аз умирах...или пък се раждах!