автор: margi

Раздавах обичта на другите
за себе си оставих само грахово зрънце,
а то с годините изгуби блясъка
и диаманта се превърна в стъкалце.
Изгубих се в минало, във бъдеще
забравих да живея тук, сега
разпръснах се на кубчета от цялото,
а то избухна в светлина.
Привика ме, за да си спомня
какво съм Аз, защо съм тук,
обгърна ме с любов безкрайна
и ме изпълни, кът по кът.