Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 377
ХуЛитери: 2
Всичко: 379

Онлайн сега:
:: botyofentiev
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДа вярваш... и да знаеш?!
раздел: Поезия
автор: teAnu

Когато си мислиш, че нещо е в ред,
а то се окаже избягало...
Когато повярваш, че някой до теб
усмивка изпраща .. разядена...

Не чакай да мислиш - опитай да знаеш!
Дали си е твоя проказата.
Дали някой друг или само самичък,
водиш си битки с омразата.

Не вярвай на нищо и никой, когато
илюзия на очите пелена изтъкава.
Не вярвай дори и на себе си, само
ако усещаш лъжата стена да изгражда.

Опитай да знаеш - това е най-вътре.
Когато не искаш да слушаш лъжи.
Опитай да знаеш - така неизменно
ще имаш нов път и любовта те крепи.

А после ще стигнеш до Пътя на вярност.
Едничка е тя - към света!
Към Живота, Човека и Бога в Едно,
към Истината... и Любовта..

Но знай! За да знаеш...
страха си назад остави.
Свободата е сила, загърбила воля
на егото и на глупостта.

Когато повярваш... ще искаш и можеш.
Когато поискаш - дерзай!
Така позволяваш си по пътя да носиш
дори непосилно тежък товар.

Когато узнаеш какво е да знаеш,
ни болка, ни страх, ни камък отбой
ще може да свири от твоята битка -
битка е, да, но всъщност малък двубой.

Повярвай! И знай!!
Че това е земята...
На нашите общи деди.

Това е земята, дори небесата
на Боговете, които сме били.

И нека на бъдното знание кажем:
Аз искам и мога!
Очи ще отворя!!

И нека гори.

И вярвам и зная - това не боли.
...


Публикувано от aurora на 23.09.2004 @ 12:14:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   teAnu

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

15.05.2021 год. / 15:10:36 часа

добави твой текст
"Да вярваш... и да знаеш?!" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от batteria на 23.09.2004 @ 12:18:45
(Профил | Изпрати бележка)
)
Вярвам и зная? След такъв стих едва ли не боли... И принципно. "Вярвам" може и да има, но "зная" в конфигурация с "не боли" просто няма.


Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от teAnu на 23.09.2004 @ 12:26:21
(Профил | Изпрати бележка)
Точно тогава не боли :) - когато знаеш.
Разбирам какво искаш да кажеш - че знаещия е самотен, с болката на целия свят.. да, така е, но точно знанието също е онова, което може да те извади от болката, от страданието. Което може да ти даде нов поглед - за да се освободиш...

"И моята мъка е радост, а моят товар - лек"

]


Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от batteria на 23.09.2004 @ 12:30:48
(Профил | Изпрати бележка)
Не бих го казала точно така. И да не е самотен, а да знае, това не е лек товар.

"Дали съм сам или придружаван,
аз винаги съм сам,
дори не съм в компанията на моите
мисли...
Продължавайте да говорите,
колкото повече ви слушам,
толкова по-малко
принадлежа на себе си"...

Знание и самота може никога да не се пресекат, никога... Освен това светът не носи една болка, няма лице, безличен е.. Знанието няма множествено лице и не държи да се изказва...
Отклоних се...
Стихът ти е зареден... Аз завих в посока на мислите в него. Освен това от знанието не можеш да се освободиш, а от света - от воле.

]


Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от batteria на 23.09.2004 @ 12:40:20
(Профил | Изпрати бележка)
P. S. Разбира се, всичко подлежи на последваща дефиниция, а поезията не я предполага..., което пък превръща поезията в най-болезнената и/или сладка измама на света. От което знанието едва ли губи, едва ли му се придава и/или отнема.
Спирам да се отклонявам... Всъщност, ти се зарадвах.

]


Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от teAnu на 23.09.2004 @ 12:41:43
(Профил | Изпрати бележка)
Малко метафизично я докарахме наистина :) Не зная (:) за света дали е безличен... Не ми достига МНОГО, но го усещам с едно лице, цялостен - света, хората... живота.
Товарът никога не е лек, но също така е като перце, когато знаеш за какво го носиш, на кого го носиш... какво носиш... И когато си приел да го носиш, най-вече :)

Поздрави! :)

]


Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от batteria на 23.09.2004 @ 12:44:35
(Профил | Изпрати бележка)
А това вече е самота, тук се допряхме, ако хората имат едно лице... Или ако търсиш в тях конкретни черти. Ох, ама ти наистина ли смяташ, че хората, светът и прочие неща знаят какво носят?
Ах, недей. Ще те чета.

]


Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от teAnu на 23.09.2004 @ 12:49:47
(Профил | Изпрати бележка)
Не, не казвам, че знаят - по-скоро апелирам да се научат да знаят (и към себе си е апела).
За да спрем да се жалваме от "тежките" си товари, може би :)

да...

]


Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от miglena (megira@abv.bg) на 23.09.2004 @ 13:07:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Вярвам, знам, мога, не ме е страх!
Но знам и че има неща,
които не зависят от мен,
с това най-трудно се съгласявам...
понякога дори боли все още,
въпреки знанието и вярата ((("""..""")))


Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от teAnu на 23.09.2004 @ 13:47:49
(Профил | Изпрати бележка)
"все още" - ключова думичка :)
Но и винаги ще боли - без болка дори!
Това е ограничението на полярния ни свят - противоречията в единство е извън него.

Поздрави!

]


Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от miglena (megira@abv.bg) на 23.09.2004 @ 16:21:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Знаеш! (((:+:)))

]


Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от ANG на 25.09.2004 @ 16:35:29
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
остава и
да искаш


Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от Ray (bdoych@abv.bg) на 05.10.2004 @ 15:42:48
(Профил | Изпрати бележка)
"И вярвам и зная - това не боли."
Абсолютно съгласна.
Илюзиите болят.