автор: thebigplucky

Остави ме да говоря за страховете си.
Животът, знаеш, болезнен е...
Всеки потиска това по различен начин в себе си
и по различен начин върви напред.
И аз – своя – намерих.
Защото нищо друго не би било оценено
и никой не би спрял – ръка да протегне за спасение,
когато бездната на празните мигове те затегли.

Остави ме да ти разкажа за онзи никакъв ден,
през който в мен се пречупи битието.
И тръгнах към него лице в лице – да се срещнем,
сили и воля да премерим.
Но не издържах... И поглед сведох -
не смеех и във витрините отражението си да погледна.

Остави ме да те докосна с ръцете си,
да те погледна,
да ти прошепна онези думи,
които не само в книгите имат значение.
Ще падна на колене -
освен достойнството и смирението,
в този свят и други неща представляват нещо.
Вземи лицето ми в шепи, устните ми сгрей.
Искам да усетиш как и за двама ни възкръсват надеждите.
Искам времето да спре,
като ударена камбана душата ми да затрепери.
Искам теб...
Искам с теб...
Къде си...