автор: theheart_ofthefire

По късна доба са кавали писнали,
тихо ми езеро те са разбудили ,
самодиви, мале , тъкмо са минали,
а сърце ми за Стана е луднало.

Веднъж , мале, було й само да взема,
слънце да зайде, тя ще е слънце във двори,
птици ще млъкнат от нейната песен
и цяло ми село за ней ще говори.

Искам я , мале, не ща да те слушам,
дом да ми срине- за нея умирам,
мале, прощавай, но нея залюбих,
тя за сърце ми е бяла магия.