Любимата ти приказка измислих.
Едно щурче. Игличина поляна.
Див кестен - дъхав и разлистен.
И гълъбово, девствено мълчание.
Лениво утро. Въздухът не трепва.
Една пчела игликата целува.
Красиви ноти вятърът нашепва.
Следобедът е като нарисуван.
Измислих ти любимата картина.
Сатенено небе сънува пролет.
Луната няма никаква причина
в съня ти да играе женска роля.
Два облака по детски се усмихват.
Звездите нямат място на небето.
Лек дъжд вали. Росата капе тихо.
И мокри плитки слънцето заплете.
Красиво е. Но ти не знаеш колко
задъхана и жадна е тревата.
Нощта не спи. Сърцето й е болка.
Гореща и самотна е луната.