автор: Hunterszone

Криле...
Крилете на пеперуда – градини, застлани с късни цветя,
късни цветя с разтворени чашки, наляти със капки сребриста роса – до кога?
До момента, във който настъпи нощта – мастилено-черно море; примка, която
пленява съня преди градът да заспи, повит в парче кадифе.

Криле...
Крилете на птица, безспирно разнасяна без посока от вятъра, наляво-надясно.
Изгубена, оживяващата в старите притчи – като бялата лястовица.
Нейният поглед – внезапно угаснал, зареян в простора, залязва, на изток от рая,
зад белоснежните светли тераси.

Криле...
Криле от метал, в полет над облачно-сиви корони...Криле от печал,
ситно гравирани с тънка ирония; пропити с морална разруха, която разтваря
хармонията, вграждана в слънчево-златни колони; вплитана в снопчета
течен кристал. Безшумно крилете замитат...и последните пясъчни спомени.