Пристига зимата със вихрен впряг.
Усукват ветровете плетеници.
Душата ми завива първи сняг,
попива в оцветената и скица.
Очи затварям и летят мечтите ми,
облечени в кожухчета – фантазии.
Разрошват моите притихнали коси
и спомени от детството ми пазят.
Градът стаен полека побелява,
смекчават улиците своя строг овал.
Лицето ми снежинка разтопява,
разцъфва във усмивка по сигнал.
Пътува в празнична заря сърцето ми,
преливам цялата от благодарност.
И силни клони с перлените си ръце,
прегръщат те със бяла обич, Варна!