автор: Kalinka

И умни, млади и красиви
(и подразбира се богати),
живели мирно и щастливо,
живели в собствени палати
съпруг със своята съпруга.

Плодът на любовта им явна
се пръкнал бързо (то се знае),
детенце къдраво, забавно,
по цял ден кротко си играло.
(Не мрънкало кат' някои други.)

И както става обичайно,
и в този дом се настанило
еднообразие безкрайно
и скуката се възцарила.
(Едва ли някой тук се чуди.)

Ала явил се градинар,
от фитнес мускули изваял,
та този хубав млад гъзар
съпругата за миг омаял.
(Съпругът, ясно, бил със друга.)

В следобед топъл и прекрасен,
когато слънцето сияло,
изприпкала навън жената
(детенцето било заспало),
та градинаря да възбуди.

От похот двама обладани,
търкаляли се диво, страстно,
тя почнала на глас да стене,
"от кеф e май" - помислил гласно,
но истината била друга.

Бодил от рози бил промушил
тъй фината и нежна шия -
артерията сънна случил...
О, зла съдба! О, орисия!
Или пък с нещо го заслужи?

Краката му се подкосили,
безумен страх сковал гъзаря,
повдигнал бездиханно тяло,
но по трева се изпързалял,
и търколил се доста грубо.

На ножица (да, солингенска)
нанизал се като скумрия,
издъхнал мигом, без ефекти...
О, зла съдба! О, орисия!
Дали пък с нещо го заслужи?

Шумът събудил и детето,
затичало се разревано
в маркуч оплело се и ето -
лежи с вратле тъй омотано...
Нима то с нещо го заслужи?

Във този час, в една горичка
проблясквали измити зъби,
мъжът с една жена-сърничка
беряли все ядливи гъби,
и секс си правели кат' луди.

Гнездо от стършели, обаче,
разсърдили те без да искат,
нажилени били, така че
от болка почнали да пискат.
(Пак никой тук не ще се чуди.)

Мъжът бил доста алергичен,
подул се бързо, спрял да диша,
настъпил краят му трагичен,
съдбата се за "end" подписа,
душа му някъде прокуди...

Любовницата покрусена
замятала се като бясна
от болка и от страх сломена,
но ето че там, малко вдясно
змия под храсти се събуди...

Епилог
Така развил се ден ужасен,
А има ли за нас поука?
Да, ето ви съвет прекрасен -
недейте вий навънка чука,
природа да не ви погуби!


P.S.
Детенцето, то оживяло -
водата спряла и маркучът
отпуснал крехко, малко тяло,
въздъхнало, та в този случай
животът му не бил изгубен.

Любовницата оцеляла -
турист отровата изсмукал.
Е, лаймска болест разболя я,
щот кърлеж й се бил пробутал...

Това е всичко - няма друго...