автор: liulina

Видях се, в бадемовите ти зеници да надничам,
мекО ме попиха в себе си, като парченце време,
усетих се в теБ и как в твоите линии се пресичам,
впрегнах силите сИ за да се достигна в безнервие.
Съразмерна, но неизмерима е остатъЧната обич,
която ти пося, но я остави сАмо като спомен,
беше като малц ,тьй Мек, но отново ме обрече,
да замръзвам в залеза на устрем невъзможен.